Неспираща до днес да се надява
след хиляди изминали години,
потънала във огнена жарава,

Събудил се от тежък зимен сън,
животът лъчезарно се усмихна,
погледна пеперудите отвън

Пак съм в два през нощта пред телевизора,
гледам мача от Шампионската лига,
очите вече ме болят от взирането,

И тая нощ самин съм аз, и пак виното
 единствено в скръбта е мой приятел верен, 
и бликват пак отдавна минали възторзи,

Понеже изведнъж ми докривява,
отчаяно започвам да те търся,
изплувало от тихата забрава,

Певецът пее за живота,
изплъзваща се капка вечност,
улавям сънен тъжна нота,

някъде плаче отвътре,
нейният призрачен зов
ражда илюзии мъртви,

Тъгата ми, премрежила очи,
познатата симфония изсвири
и, още преди тя да отзвучи,