Измислица ли е или истина?

не е измислица...

Стискам ти ръка и те поздравявам за стиха.

Благодаря за разбирането.

той не е мъртъв
не е
но все едно е

конците ми пак се разшиват
от острата ножица болка
за пореден път
съм пред чашата с вино
и не зная
наливам ли в себе си
или изтичам
и къде е той
щом е наблизо

чувам дъха му
помирисвам го
знам какъв е цвета
на емблемата върху тениската
която притиска гърдите му
...
помирисвам го
жив е

пред чашата вино
още веднъж
го оплаквам
сама
все едно
че е мъртъв


http://www.youtube.com/watch?v=zE-rD8vcY4U&feature=related

Моля, няма защо.
А оная, дето е сложила минус на тоя стих/ не може да не е жена/ е злобна и жалка.

Усещанията са сходни.
Но все пак е различно.
Благодаря те, че сподели с мен тъгата си.

Едвам се въздържам да не й пожелая да усети същото, което аз съм изживял.

но да не се заниваме с червеите. Стихът си има някои слабости и не е перфектен, но е евмоционален и искрен, а това е важното.

Не бъди жесток!
Не искам никой друг да е в моята ситуация, но животът е непредвидим.

Но това не е жестокост. Просто когато има подобни ситуации, дребните душици си личат ясно.

ЩАСТЛИВА СЪМ ЧЕ НЕ ТЕ ЗАПОЗНАХ
БЛАГОДАРЯ НА БОГА ЗА ОГРОМНАТА МУ МИЛОСТ КЪМ МЕН!
ОСТАНИ СИ С ЧЕРВЕИТЕ И ЗЕЛЕНАТА СЛУЗ.

Препоръчвам ти да си закупиш новия правописен речник.

Днес очевидно съм обречен да чета неграмотни коментари.
Ще се възползвам от правото си на модерация, очите ми не могат да привикнат с вопиющото непознаване на родния ни език. И всичко това в навечерието на 15-ти септември, първият учебен ден...
Пледлагам на анонимните да започнат наново образовението си от първи клас.

Виждам само главните букви, очевидно се мислиш за твърде главен.

Всеки има нужда от топла прегръдка, особено след подобна загуба.
Благодаря ти за разбирането.
Има незабравими хора и жена ми е една от тях.
Нека почива в мир!

Добре го е казала една от приятелките ти - докато помним напусналите ни близки - те винаги ще са близо до нас.
Дали тъжната загуба не те е провокирала да започнеш да пишеш стихове?

Аз бих ги забранила.

Благодаря.
Това е една от причините да почна да пиша поезия, може би - най-важната.

Благодаря за напомнянето.

Стихът несъмнено е хубав, но ми хареса много и мелодията. поздрави!

Пианото подчертава синкопите в сърцето ми.

Само, който не го изживял, не знае колко боли??

Съчувствието е един от признаците за човечност.
Ти го притежаваш.
Благодаря ти.

Моите съболезнования!Но замислял ли си се ,че трябва да започнеш да се грижиш и да внимаваш за себе си?Не съм аз човека който трябва да ти дава съвет ,но ти се погубваш и това не е естествено.Естественото,па макар и да страдаш,е да гледаш в бъдещето и да се надяваш!

Стихът е хубав, защото те хваща за сърцето. Много човешко, искренно и... боли. Когато хората около нас си отиват, губим час от себе си... Може да не отговаря на критериите на някакви измислени официози, но това не го прави по-малко ценен.

анонимна съм, но само ще кажа: Нека ценим хубавото, което имаме, докато го имаме. Когато го загубим, нищо вече не е същото. И нека да търсим хубавото и в малките неща

Погледни от тази страна- тя винаги ще е жива... в сърцето ти... в стиховете ти... и ще е твоята райска фея. Поздравявам те

преди 4 месеца оперираха мъжа ми от рак,без никакви признаци,освен че прежълтя за 2 дни.не мога да опиша ужаса,който преживях в дните преди операцията и по време на 7 те часа,докато го оперираха.след това спах 12 дни на пода в болницата до леглото му,като куче.битката с тази болест е жестока,защото поразява и психически,с което е най - трудно да се бориш.
Няма да го оставя,да си отиде от този свят.Не сега!
В такива моменти осъзнаваме истинските стойности в живота.
Моите съболезнования!

....замислих се как ли се е чувствал баща ми, когато мама си отиде преди.....много години....Може би по същия начин като теб....Може би защото вчера беше годишнината и хоп.....озовах се в твоя блог.....Живота продължава и искаме не искаме - трябва да продължаваме ежедневно да се борим за своето място под слънцето!

От мен :

Докосваш ме в съня ми и отлиташ,
даряваш ми частица топлина,
оставам по Земята да се скитам
една изгубена завинаги душа.

Животът всъщност май че продължава,
във дните си усещам есента,
но вътре в мене болката остава,
с тъгата ми по Теб и Любовта.

Поздрави и горе главата,
Елица

Това е била истинска любов,и аз дълбоко Ви съчувствам.