В сайтове, форуми и стихосбирки те се пъчат гордо, бият се в гърдите, че са поезия, сочат като потвърждение за това многобройните си читатели и прогонват надалече читателите с нормален естетически вкус. Три са техните иманентни характеристики.
Първо, и най-важното - тези неща, неправилно наричани от много стихове, не служат за пълноценно и здравословно естетическо хранене, което осигурява протеини, въглехидрати и витамини, а за близане - елементарно плъзгане по повърхността на нещата и явленията, буквално възприемане на схематичните и едноизмерни темички, оплитане в паяжината на стереотипното и баналното. Близалките никога не казват нещо ново и оригинално, те преповтарят до втръсване опротивели на нормалния читател сюжети и ситуации, закичвайки ги със смешни и стерилни заглавия-етикети от рода на " Душа", " Страст", "Опиянение" и прочее недоносчета. Авторите им най-често не проумяват колко скучни и безсъдържателни са, но дори и когато осъзнават това, умишлено се оставят на инерцията, отлично разбиращи, че конюнктурата на един рожден ден, Коледа, Великден и т.н. ще им осигури възторжени хълцания от близалкозависимите потребители. Които жадуват именно това - не да поглъщат питателна храна, а да ближат.
Второ, всички близалки са ужасно сладки на вкус, състоят се от кондензирана захар и когато блжещите ги поемат в уста, усещат цялата сладост на върха на небцето си. Всичко е сияйно-лъчезарно в тия неща, авторите им възторжено хълцат от вида на всяка тревичка и мухичка, славословят Бог и Архангелите и в блаженото си безумие изобщо не поглеждат към черната страна на живота. Поезията е изкуство на красотата!- гордо грачат те, впервайки кривогледите си очи в слънцето, в нея лоши и мръсни неща не трябва да има, те са строго забранени и всички трябва под строй да хълцат и да се радват на живота. В близалките няма различни гледни точки за света, няма противоречивост, полифоничност и нестандартност, те са карикатура на истинската поезия, жалка пародия на изкуство, пробит на върха си кондом, през който семето на пошлото, извратеното и идиотско възприемане на битието прониква с гръм и трясък в закърнялото естетическо влагалище на реципиентите им.
И накрая - последиците от поетическите близалки са фатални за обзетите от зависимостта към тях. Зъбите им се разяждат от кондензираната захар, изпокапват и авторите и читателите им слагат ченета, от прекомерната сладост ги напада диабет и ги грози диабетна кома, а най-лошото е, че така и си умират, неспособни да изхвърлят близалките и да се насочат към истинската поетическа красота. 

Напълно подкрепям! Ще изляза скоро с материал по проблема.

да беше измислил нещо ново, само молци излизат от твоята черджица :)))))))))))))))

къде ли беше?

Така е, но какво да се прави?
Кокошката като снесе, кудкудяка.
Поетът /добър или слаб/ като напише нещо, бърза да се похвали по някакъв начин, за да му се възхищават.
Тъпа суета, но как да упреквам някого като и аз съм същият /макар и не чак дотам/?

Be,то много кокошки кудкудякат и в това е проблема-става голяма какафония!
Кудкудякат ли, кудкудякат на коя е по-голямо яйцето,а то пролог.
Стихче-недоносче......
То това- Стела 50,Дивна,Тота,Забавната,Огнена71,сигурно забравям някои.
Като затворят римувани глупости,да ти се отще да влезеш в блога.