На твойта нива идвам само нощем, 
когато разгневен кълна звездите,
а те се смеят и ми искат още,
изхвърлили вулкани от очите,
когато от луната прегладняла
се сипят ветрове от вряща лава,
а тя, сърдита, злобна, погрозняла,
превръща вечността във мокра плява...
На твойта нива ме болят сълзите,
които изведнъж навън изскачат,
изплуват ненадейно болки скрити,
погълнали със алчен порив здрача,
опитвам се да седна под липите,
но те са черно, безнадеждно голи,
тъгата ми по теб за миг отлита,
вселената с една сълза пробола...